25 нояб. 2006 г., 22:40
Тъжно песента умира
забравила поредния куплет.
Птицата с крилата не полита
ранена е от нечий чужд авторитет.
Морето вече не вълнува
с величествените вълни,
а кротко тихо си бленува
за отминалите дни.
Спомени са вече усмивките,
слънцата, греещи по нашите лица.
Сега на власт е тъмнината,
разкъсваща тъй нежно младостта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация