11 may 2010, 23:48

Тъжно очакване

  Poesía
1K 0 14

На нашата улица младите хора

се броят на пръстите на едната ръка.

Самотни старици с тишината говорят

и диплят живота си в стария шкаф.

Пред снимки се кръстят, все едно са икони,

а после похапват паничка ошав,

отпиват от старата пукната стомна,

застилат постелята с кърпен чаршаф.

А привечер с плетки излизат на пътя

да гледат как времето бавно тупти,

да чуят коя се държала безпътно,

коя се развела и кой се пропил.

Не им се сърдете! За тях е живота

кокошките, къщата, хорския срам,

храна, телевизия, вечер самотна,

в неделя - разходка до Божия храм.

Надиплени в раклата, черните дрехи

отдавна очакват неизбежния край.

Жените не молят за жал и утеха,

а само за място в небесния рай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен!
    Поздрави!
  • Поклон пред таланта ти и пред този стих!
  • Замисли ме...Приемах определено по друг начин старите жени на пейката пред къщата! Но все пак...съвременен тийнейджър съм!
  • "Не им се сърдете! За тях е живота

    кокошките, къщата, хорския срам,

    храна, телевизия, вечер самотна,

    в неделя - разходка до Божия храм."

    Животът е едно кълбо очакване
    и се търкаля и търкаля и разплита...
    Оставя тънки нишчици по драките
    Смалява се...И все по-малко иска.
    Все по-вече разбира. И съветва...
    Светът в един прозорец се побира.
    Очакването- в тънка нишка светлост,
    която нейде в тъмното се спира...

    Аплодисменти за вдъхновяващия стих!Разсече ме!

  • Нямам думи за коментар...
    Невероятен и едновременно верен - уви! - стих.
    Моите поздравления !!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...