Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
11 мая 2010 г., 23:48

Тъжно очакване 

  Поэзия
834 0 14

На нашата улица младите хора

се броят на пръстите на едната ръка.

Самотни старици с тишината говорят

и диплят живота си в стария шкаф.

Пред снимки се кръстят, все едно са икони,

а после похапват паничка ошав,

отпиват от старата пукната стомна,

застилат постелята с кърпен чаршаф.

А привечер с плетки излизат на пътя

да гледат как времето бавно тупти,

да чуят коя се държала безпътно,

коя се развела и кой се пропил.

Не им се сърдете! За тях е живота

кокошките, къщата, хорския срам,

храна, телевизия, вечер самотна,

в неделя - разходка до Божия храм.

Надиплени в раклата, черните дрехи

отдавна очакват неизбежния край.

Жените не молят за жал и утеха,

а само за място в небесния рай.

© Нели Вангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен!
    Поздрави!
  • Поклон пред таланта ти и пред този стих!
  • Замисли ме...Приемах определено по друг начин старите жени на пейката пред къщата! Но все пак...съвременен тийнейджър съм!
  • "Не им се сърдете! За тях е живота

    кокошките, къщата, хорския срам,

    храна, телевизия, вечер самотна,

    в неделя - разходка до Божия храм."

    Животът е едно кълбо очакване
    и се търкаля и търкаля и разплита...
    Оставя тънки нишчици по драките
    Смалява се...И все по-малко иска.
    Все по-вече разбира. И съветва...
    Светът в един прозорец се побира.
    Очакването- в тънка нишка светлост,
    която нейде в тъмното се спира...

    Аплодисменти за вдъхновяващия стих!Разсече ме!

  • Нямам думи за коментар...
    Невероятен и едновременно верен - уви! - стих.
    Моите поздравления !!!
  • невероятен стих,истински ,жив ,мъдър права си за това,което мислиш за старите хора и си го претворила по невероятен начин,видя ли как се справих с новата тема
  • Да, Теди, наистина мисля, че на тях не им е толкова тежко, защото вече са се примирили. Със старостта, с мисълта, че ще умрат, една по-рано, друга по-късно, но имам чувството, че някои от тях даже посрещат края с облекчение, дотолкова са уморени от живота. Това е най-тъжното за мен, примирението и нежеланието за живот. Благодаря на всички, които прочетоха.
  • Да,тъжно е,но това е животът...И знаете ли какво - на тях не им е толкова тежко,защото те обичат живота си,това е тяхната представа за него...и мисля,че именно в това свое очакване намират спокойствието, което цял живот са се мъчили да постигнат.
    Стихотворението ти е много хубаво!Сърдечен поздрав!
  • Истина - да, но тъжно? Тъжно е за тях. Съществуват, пребивават, чакат, но не живеят.

    "...и диплят живота си в стария шкаф."

    Хареса ми
  • хубаво тъжно стихо
  • Настръхнах!!!
  • !...
  • Тъжно е...много... и за съжаление, това е истината!
    За мен - стихотворението докосна една плачеща струна в душата.
    Поздрав!
  • тъжна истина.
Предложения
: ??:??