10 sept 2007, 22:31  

Тъмна нощ

  Poesía
1.3K 0 2

Нощ незабравима и свещите горят,
вечер трета - с луната аз споделям
и всички, освен мен и тебе - спят.
Поглед от тебе не мога - не отделям!

Утрото след дъжд голям изгрява,
събуждам се в прегръдки уловен,
последната ваканцията си заминава,
но това лято не останах наранен!

Под завивките топло е със теб,
да спиш ми стига да те гледам
и вкусът ти сладък като мед...
ме кара да не спирам, да целувам!


09.09.07 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...