Бе тъмна нощ, тя

стоеше в ъгъла сама,

свита между две стени,

цялата обляна в сълзи.

   В тази тъмна нощ тя

знаеше, че не е сама, с нея

бяха всички спомени,

които я убиваха.

   Тъмна нощ! Тишина в

далечината се чуваше тъжна

музика, която не можеше 

да заглуши плача ù.

   В едната си ръка държеше

поредната цигара, а в другата

нож! В очите ù нямаше страх,

те отдавна бяха празни.

   Бе тъмна нощ, но тя

вече не беше там, остана

само ехото от плача ù,

догарящата цигара и

духа на една изгубена душа!