Тъмна нощ
Бе тъмна нощ, тя
стоеше в ъгъла сама,
свита между две стени,
цялата обляна в сълзи.
В тази тъмна нощ тя
знаеше, че не е сама, с нея
бяха всички спомени,
които я убиваха.
Тъмна нощ! Тишина в
далечината се чуваше тъжна
музика, която не можеше
да заглуши плача ù.
В едната си ръка държеше
поредната цигара, а в другата
нож! В очите ù нямаше страх,
те отдавна бяха празни.
Бе тъмна нощ, но тя
вече не беше там, остана
само ехото от плача ù,
догарящата цигара и
духа на една изгубена душа!
© Симона Стефанова All rights reserved.
