22 dic 2011, 22:20

Тъмната стая 

  Poesía » Otra
429 0 1

Тъмната стая, моят живот,

сън ли е, или заспивам аз буден.


Тъмната стая, моята душа,

 разкъсва се тя между пътеките в мен.


Тъмната стая, моето спасение,

надежда аз виждам или е просто вълнение.

 

Тъмната стая, моите сълзи,

някак не спират и са солени дори.

 

Тъмната стая, моето скривалище,

сърцето заключено пазя от страх.

 

Тъмната стая, моето проклятие,

сам съм си аз, сам си останах...

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки живее в тъмна стая, и това е неизбежно, но от нас зависи вътре в нея да е светло...Тази твоя творба ми е близка до сърцето, защото до болката вътре в нея познавам тази тема.., и съм писала върху нея...една приятелка казва, че творенето е най-добрият начин да изразим болката си и е така, а относно тази болка, ще ти кажа една мисъл на Буда, която ме вдъхновява:Болката е неизбежно, но страданието е избираемо...
Propuestas
: ??:??