Тъмната стая

vaca (Иван)
9 3

22.12.2011 г., 22:20 ч.

Поезия » Друга

433 0 1

Тъмната стая, моят живот,

сън ли е, или заспивам аз буден.

Тъмната стая, моята душа,

разкъсва се тя между пътеките в мен.

Тъмната стая, моето спасение,

надежда аз виждам или е просто вълнение.

Тъмната стая, моите сълзи,

някак не спират и са солени дори.

Тъмната стая, моето скривалище,

сърцето заключено пазя от страх.

Тъмната стая, моето проклятие,

сам съм си аз, сам си останах...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

2015-12-25T03:06:31+02:00

Всеки живее в тъмна стая, и това е неизбежно, но от нас зависи вътре в нея да е светло...Тази твоя творба ми е близка до сърцето, защото до болката вътре в нея познавам тази тема.., и съм писала върху нея...една приятелка казва, че творенето е най-добрият начин да изразим болката си и е така, а относно тази болка, ще ти кажа една мисъл на Буда, която ме вдъхновява:Болката е неизбежно, но страданието е избираемо...