22.12.2011 г., 22:20

Тъмната стая

546 0 1

Тъмната стая, моят живот,

сън ли е, или заспивам аз буден.


Тъмната стая, моята душа,

 разкъсва се тя между пътеките в мен.


Тъмната стая, моето спасение,

надежда аз виждам или е просто вълнение.

 

Тъмната стая, моите сълзи,

някак не спират и са солени дори.

 

Тъмната стая, моето скривалище,

сърцето заключено пазя от страх.

 

Тъмната стая, моето проклятие,

сам съм си аз, сам си останах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки живее в тъмна стая, и това е неизбежно, но от нас зависи вътре в нея да е светло...Тази твоя творба ми е близка до сърцето, защото до болката вътре в нея познавам тази тема.., и съм писала върху нея...една приятелка казва, че творенето е най-добрият начин да изразим болката си и е така, а относно тази болка, ще ти кажа една мисъл на Буда, която ме вдъхновява:Болката е неизбежно, но страданието е избираемо...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...