12 nov 2013, 19:21  

Тъмната зона 2003

  Poesía
705 0 0

В мен има и обич, и огън.

Но в мене е и нощта.

Смъртта не е казала "сбогом"...

Не се е отказала тя.

 

И след преживяните бури

не съм предишния аз.

И спомените за безумства

надигат пак своя глас.

 

В мен има частица от мрака.

Ти знаеш - това е така.

Той пак се завръща - нечакан -

и ни докосва с ръка.

 

Ти чувстваш полъха леден...

И знам, че ми вярваш ти -

че всичко - и смърт, и победа

оставя във нас следи.

 

И моят живот не е подвиг -

но знай - в онзи, съдния ден -

в душата стаената болка

ще си отиде със мен.

 

И в тоз миг - навярно последен -

във мен не ще има тъма.

В мен мракът ще се разсее -

превърнат във светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...