В мен има и обич, и огън.
Но в мене е и нощта.
Смъртта не е казала "сбогом"...
Не се е отказала тя.
И след преживяните бури
не съм предишния аз.
И спомените за безумства
надигат пак своя глас.
В мен има частица от мрака.
Ти знаеш - това е така.
Той пак се завръща - нечакан -
и ни докосва с ръка.
Ти чувстваш полъха леден...
И знам, че ми вярваш ти -
че всичко - и смърт, и победа
оставя във нас следи.
И моят живот не е подвиг -
но знай - в онзи, съдния ден -
в душата стаената болка
ще си отиде със мен.
И в тоз миг - навярно последен -
във мен не ще има тъма.
В мен мракът ще се разсее -
превърнат във светлина.
© Стефан Янев Todos los derechos reservados