Nov 12, 2013, 7:21 PM  

Тъмната зона 2003

  Poetry
709 0 0

В мен има и обич, и огън.

Но в мене е и нощта.

Смъртта не е казала "сбогом"...

Не се е отказала тя.

 

И след преживяните бури

не съм предишния аз.

И спомените за безумства

надигат пак своя глас.

 

В мен има частица от мрака.

Ти знаеш - това е така.

Той пак се завръща - нечакан -

и ни докосва с ръка.

 

Ти чувстваш полъха леден...

И знам, че ми вярваш ти -

че всичко - и смърт, и победа

оставя във нас следи.

 

И моят живот не е подвиг -

но знай - в онзи, съдния ден -

в душата стаената болка

ще си отиде със мен.

 

И в тоз миг - навярно последен -

във мен не ще има тъма.

В мен мракът ще се разсее -

превърнат във светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...