В мен има и обич, и огън.

Но в мене е и нощта.

Смъртта не е казала "сбогом"...

Не се е отказала тя.

И след преживяните бури

не съм предишния аз.

И спомените за безумства

надигат пак своя глас.

В мен има частица от мрака.

Ти знаеш - това е така.

Той пак се завръща - нечакан -

и ни докосва с ръка.

Ти чувстваш полъха леден...

И знам, че ми вярваш ти -

че всичко - и смърт, и победа

оставя във нас следи.

И моят живот не е подвиг -

но знай - в онзи, съдния ден -

в душата стаената болка

ще си отиде със мен.

И в тоз миг - навярно последен -

във мен не ще има тъма.

В мен мракът ще се разсее -

превърнат във светлина.