12.11.2013 г., 19:21  

Тъмната зона 2003

703 0 0

В мен има и обич, и огън.

Но в мене е и нощта.

Смъртта не е казала "сбогом"...

Не се е отказала тя.

 

И след преживяните бури

не съм предишния аз.

И спомените за безумства

надигат пак своя глас.

 

В мен има частица от мрака.

Ти знаеш - това е така.

Той пак се завръща - нечакан -

и ни докосва с ръка.

 

Ти чувстваш полъха леден...

И знам, че ми вярваш ти -

че всичко - и смърт, и победа

оставя във нас следи.

 

И моят живот не е подвиг -

но знай - в онзи, съдния ден -

в душата стаената болка

ще си отиде със мен.

 

И в тоз миг - навярно последен -

във мен не ще има тъма.

В мен мракът ще се разсее -

превърнат във светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...