10 mar 2004, 8:25

Тъмни мисли

  Poesía
2.6K 1 5

Тъмни мисли

 

Есен е и дъжд вали

А вятърът и той не спи

Поглеждам през прозореца вторачен

Денят е пак студен и мрачен

 

Поглеждам се – треперещи ръце

Страхът изписан е по бледото лице

Тъмни мисли ме обгръщат

Към черни спомени ме връщат

 

 

Болката в сърцето ми гнездо е свила

И острите си нокти там забила.

И пак тъмно в моята душа

Ах, колко ми се иска да умра

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допадна.Поздравления успял си да пренесеш усещането продължавай все така!
  • ама че работа на кое тук пишат 6???
  • Моля те,недей така
    при всяка болка
    след време ще изгрее мъничка звезда
    не е е нужно никому смъртта!!!

    Стихчето ми хареса!
    Усмивки!

  • Оригинала беше 5 куплета, но аз го изядох още преди 4 години
    "е"-то е изпуснато но не знам как да го поправя
  • Като цяло много ми хареса,доста е драматично и добре описано състоянието на героя ,но му трябват малки дооглаждания. Например два пъти думичката "поглеждам" и в третия куплет може би си изпуснал едно "Е".

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...