zir0 (Георги)
7

10 mar 2004, 8:25

Тъмни мисли

Poesía

2.6K 1 5

Тъмни мисли

Есен е и дъжд вали

А вятърът и той не спи

Поглеждам през прозореца вторачен

Денят е пак студен и мрачен

Поглеждам се – треперещи ръце

Страхът изписан е по бледото лице

Тъмни мисли ме обгръщат

Към черни спомени ме връщат

Болката в сърцето ми гнездо е свила

И острите си нокти там забила.

И пак тъмно в моята душа

Ах, колко ми се иска да умра

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

noonecan (Огън)

Много ми допадна.Поздравления успял си да пренесеш усещането продължавай все така!

2013-09-13T21:11:04+03:00
gera (Гера Гера)

ама че работа на кое тук пишат 6???

2006-04-27T16:35:07+03:00
lilium (Катина Иванова)

Моля те,недей така
при всяка болка
след време ще изгрее мъничка звезда
не е е нужно никому смъртта!!!

Стихчето ми хареса!
Усмивки!

2004-03-27T08:22:36+02:00
zir0 (Георги)

Оригинала беше 5 куплета, но аз го изядох още преди 4 години
"е"-то е изпуснато но не знам как да го поправя

2004-03-11T14:47:34+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Като цяло много ми хареса,доста е драматично и добре описано състоянието на героя ,но му трябват малки дооглаждания. Например два пъти думичката "поглеждам" и в третия куплет може би си изпуснал едно "Е".

2004-03-11T00:29:15+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0