Тъмни мисли
Есен е и дъжд вали
А вятърът и той не спи
Поглеждам през прозореца вторачен
Денят е пак студен и мрачен
Поглеждам се – треперещи ръце
Страхът изписан е по бледото лице
Тъмни мисли ме обгръщат
Към черни спомени ме връщат
Болката в сърцето ми гнездо е свила
И острите си нокти там забила.
И пак тъмно в моята душа
Ах, колко ми се иска да умра
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
