Възбуждат ме зверски неща.
Губя се в ъглите на изкривено подсъзнание
и там е пълно с унижение и изгубена свобода,
пълно е с болка, подчинение и наказание.

Изгубена съм в света, който
човека в мен унищожи,
който срина с земята мойто достойнство.
Знам, твърде болезнено звучи.

Боли и винаги така ще е -
и без да съм виновна, в мен вина цари,
че случилото се твърде ужасно е,
а станах бясно извратена, сякаш харесало ми е дори.



И те обичам, защото
от тъмните стаи, когато изляза,
в мен се свива от обич, щом те видя на входа.
Късче от душата си чрез тебе пазя.

30. 09. 2008 г. 
гр. Пловдив