darkshadow98 (Dark Shadow)
10 57
18 may 2017, 17:51

Тъмница... 

  Poesía » Filosófica
1052 3 6

Уморен е вече пътникът пленен,

тъмната ръжда покрива бялото лице.

Самотен зов и писък наранен,

устемено хвърлен в небеса далечни.

В мрака се чернее заробено сърце

и мечти за свобода изгаснали и безконечни...

 

А навън слънцето, полята, птичките весело ехтят,

и носейки дъха на пролетта, жизнерадостно трептят...

 

Пътнико, пътнико колко наказан си ти,

затворен, обречен между четири мрачни стени?

Съдбата впива своята сребърна кама

и с жестокост разбива надеждата за свобода.

От сърцето лее се кръв катранена, черна

и облива, дави душата полумъртва, сломена...

 

Тъмницата хладна, вледенена, вони на пръстта,

в която са заровени надеждите за свобода...

 

Една тъничка, изящна светлинка

дълбоко прониза страдалната душа.

Ръждясал пламък, стар кинжал,

последна надежда за борческия дух.

Някога в сърцето на пътника весело трептял,

а сега носител само на вина и тежък смут...

© Dark Shadow Todos los derechos reservados

"Свободата и любовта- двете най-невъзможни неща..."  -прошепна тихо Ангелът с черни крила и тъжно приседна край огъня...

La obra participa en el concurso:

Свобода, която не уврежда никого, е свобода »

13 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??