Тъмница...
Уморен е вече пътникът пленен,
тъмната ръжда покрива бялото лице.
Самотен зов и писък наранен,
устемено хвърлен в небеса далечни.
В мрака се чернее заробено сърце
и мечти за свобода изгаснали и безконечни...
А навън слънцето, полята, птичките весело ехтят,
и носейки дъха на пролетта, жизнерадостно трептят...
Пътнико, пътнико колко наказан си ти,
затворен, обречен между четири мрачни стени?
Съдбата впива своята сребърна кама
и с жестокост разбива надеждата за свобода.
От сърцето лее се кръв катранена, черна
и облива, дави душата полумъртва, сломена...
Тъмницата хладна, вледенена, вони на пръстта,
в която са заровени надеждите за свобода...
Една тъничка, изящна светлинка
дълбоко прониза страдалната душа.
Ръждясал пламък, стар кинжал,
последна надежда за борческия дух.
Някога в сърцето на пътника весело трептял,
а сега носител само на вина и тежък смут...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Dark Shadow Все права защищены
