Във душата ми – плъзнал мрак.
Ред – във твоята.
Много често ме чуваш как
плача в спомени.
Как критично те слушам аз,
ти – напротив.
И сдобряваш ме час по час
със живота.
Някой ден /I hope not/
ще си тръгнеш и
под носа ми ще хлопнат
сто врати.
Сто врати!
Как ще вляза във крак
със планетата?
Аз съм нощ. Аз съм мрак!
А ти светиш.
Равновесие? Как?!
Ще се случи ли?...
Аз съм мъничък мрак!
Дребосъче!
Остави ми една молекула от ден
и... не тръгвай.
Февруари е къс, ала много студен.
И е тъмно.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados