22.10.2018 г., 10:40 ч.

Тъмно 

  Поезия » Любовна
796 3 6

Във душата ми – плъзнал мрак.
Ред – във твоята.
Много често ме чуваш как
плача в спомени. 
Как критично те слушам аз,
ти – напротив.
И сдобряваш ме час по час
със живота.
Някой ден /I hope not/
ще си тръгнеш и
под носа ми ще хлопнат
сто врати. 
Сто врати!
Как ще вляза във крак
със планетата?
Аз съм нощ. Аз съм мрак!
А ти светиш.
Равновесие? Как?! 
Ще се случи ли?...
Аз съм мъничък мрак!
Дребосъче!
Остави ми една молекула от ден
и... не тръгвай.
Февруари е къс, ала много студен.
И е тъмно.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??