Тъмно

Oct 22, 2018, 10:40 AM

Poetry » Love

1112 3 6

Във душата ми – плъзнал мрак.
Ред – във твоята.
Много често ме чуваш как
плача в спомени.
Как критично те слушам аз,
ти – напротив.
И сдобряваш ме час по час
със живота.
Някой ден /I hope not/
ще си тръгнеш и
под носа ми ще хлопнат
сто врати.
Сто врати!
Как ще вляза във крак
със планетата?
Аз съм нощ. Аз съм мрак!
А ти светиш.
Равновесие? Как?!
Ще се случи ли?...
Аз съм мъничък мрак!
Дребосъче!
Остави ми една молекула от ден
и... не тръгвай.
Февруари е къс, ала много студен.
И е тъмно.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2018-10-24T06:06:30+03:00

... И е тъмно.
elenabili (Елена Биларева)

2018-10-23T12:31:19+03:00

И аз благодаря, Лина! *
Благодаря на всички за прочита и коментарите.
Веси_Еси (Еси)

2018-10-23T11:36:31+03:00

Докосващо! Браво!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-10-23T08:43:49+03:00

Много мрачно и студено! Изпращам ти шепа искри, да си запашиш огън. Да ти е светло и да се стоплиш.
izi55 (Ива ВалМан)

2018-10-23T08:33:56+03:00

Много, много ми хареса! Благодаря
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-10-23T07:57:22+03:00

"Остави ми една молекула от ден
и... не тръгвай.
Февруари е къс, ала много студен.
И е тъмно."
Много отдавна не съм срещала точно тази нежна уязвимост в поетичния изказ. Поздравления, Елена! И... Благодаря!

Тъмно

Свързани произведения

Comments

Random works