28 jul 2008, 7:29

Тъмно...

  Poesía
680 0 15

Нощта отново пада,
бързо притъмня.
Единствена Луната се опитва
да разтури мрака.
Далечен вик.
Болезнен.
Раздира тишината.
Някой плаче...
Щурците в далечината
пак старата си песен
са подхванали.
Но някак тягостно се носи
песента им.
И вятър не помръдва.
Потулил се е някъде.
Застинало е всичко.
Не помръдват даже клоните -
като ръце, отправени
в молитва...
Притихнали.
Убийствено мълчание.
И дрезгавата песен
на щурци...
Във тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...