Тъмно...
Нощта отново пада,
бързо притъмня.
Единствена Луната се опитва
да разтури мрака.
Далечен вик.
Болезнен.
Раздира тишината.
Някой плаче...
Щурците в далечината
пак старата си песен
са подхванали.
Но някак тягостно се носи
песента им.
И вятър не помръдва.
Потулил се е някъде.
Застинало е всичко.
Не помръдват даже клоните -
като ръце, отправени
в молитва...
Притихнали.
Убийствено мълчание.
И дрезгавата песен
на щурци...
Във тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
