24 sept 2014, 23:50  

Тъмно-кърваво

  Poesía
764 0 2

Сама и в мене празно е,

душата ми по теб скърби.

Без тебе тъмно пусто е,

сърцето черно с вик кърви.

 

И ти си само блян,

красиво минало и спомен,

прозрачен лик в лъчи облян,

къс живот от мен отломен.

 

Тъмнина плътта пробива,

а мозъка пиян по теб.

Самотата ме изпива

погледът ми сякаш лед.

 

Грозна бездна зее там,

де до вчера бе сърце,

но не остана даже плам-

далеч са твоите ръце.


На П...., обичам те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ми не е зле да си попреглеждате нещата преди да ги изпратите, а!
  • извинявам се за правописната грешка грозна* трябва да е ама в бързането ... ама и този дето е публикувал не си е пил кафето тая сутрин май или му е време за лягане...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...