Лорелай (Люляк)
109 142
25 jun 2007, 16:25

Тъмнокоса и четиринайсетгодишна 

  Poesía
633 0 4

Тъмнокоса и четиринайсетгодишна

Аз ще си отида от тук.
А презирам се, че за това мисля.
Ах, какви тежки мисли...
А съм крехка и четиринайсетгодишна.


Аз ще си отида от тук.
Не днес, нито вчера.
Но все някога ще си отида.
Може би след вечеря.


Може би бързо и тихо,
може би дори ще се моля.
Ала все си мисля, че не отива,
да се махна от тук, без да се боря.


По-скоро бих ритала,
бих се със нокти борила.
В лицето на Смъртта бих викала.
На нея не бих се молила.


Ала е тъй неизбежно -
аз ще си отида от тук.
Не знам дали кротко и нежно,
дали шумно или без звук.


Ала аз ще си отида от тук.
Дори не мисля, че се страхувам.
Та нали баба ме чака там...
Аз за нея отдавна жадувам.


Честно казано, тя ми липсва.
Понякога даже ми се плаче
Ала зная, че тя не би искала
да ме види за нея разплакана.


Аз съм крехка и четиринайсетгодишна.
Лилава, синя и морска.
И живота си толкова много обичам!
Аз съм тъмнокоса...

© Люляк Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • лоши мисли за 14-годишна...мисли позитивно!
  • Черно, черно...
  • Ами...просто едно от стихотворенията,които ми идват съвсем спонтанно в главата и които пиша за три-четири минути =) Много си харесвам тоя вид стихотв...понякога дори нямат рима,но са искрени...
    Благодаря ти...=)
  • Какво е това , миличка? Разплака ме! И чукнах на дърво, да не чуе дявола.
Propuestas
: ??:??