Тъмнокоса и четиринайсетгодишна
Тъмнокоса и четиринайсетгодишна
Аз ще си отида от тук.
А презирам се, че за това мисля.
Ах, какви тежки мисли...
А съм крехка и четиринайсетгодишна.
Аз ще си отида от тук.
Не днес, нито вчера.
Но все някога ще си отида.
Може би след вечеря.
Може би бързо и тихо,
може би дори ще се моля.
Ала все си мисля, че не отива,
да се махна от тук, без да се боря.
По-скоро бих ритала,
бих се със нокти борила.
В лицето на Смъртта бих викала.
На нея не бих се молила.
Ала е тъй неизбежно -
аз ще си отида от тук.
Не знам дали кротко и нежно,
дали шумно или без звук.
Ала аз ще си отида от тук.
Дори не мисля, че се страхувам.
Та нали баба ме чака там...
Аз за нея отдавна жадувам.
Честно казано, тя ми липсва.
Понякога даже ми се плаче
Ала зная, че тя не би искала
да ме види за нея разплакана.
Аз съм крехка и четиринайсетгодишна.
Лилава, синя и морска.
И живота си толкова много обичам!
Аз съм тъмнокоса...
© Люляк All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
лоши мисли за 14-годишна...мисли позитивно!
-
Черно, черно...
-
Ами...просто едно от стихотворенията,които ми идват съвсем спонтанно в главата и които пиша за три-четири минути =) Много си харесвам тоя вид стихотв...понякога дори нямат рима,но са искрени...
Благодаря ти...=) -
Какво е това , миличка? Разплака ме! И чукнах на дърво, да не чуе дявола.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
