Тъмнокоса и четиринайсетгодишна
Тъмнокоса и четиринайсетгодишна
Аз ще си отида от тук.
А презирам се, че за това мисля.
Ах, какви тежки мисли...
А съм крехка и четиринайсетгодишна.
Аз ще си отида от тук.
Не днес, нито вчера.
Но все някога ще си отида.
Може би след вечеря.
Може би бързо и тихо,
може би дори ще се моля.
Ала все си мисля, че не отива,
да се махна от тук, без да се боря.
По-скоро бих ритала,
бих се със нокти борила.
В лицето на Смъртта бих викала.
На нея не бих се молила.
Ала е тъй неизбежно -
аз ще си отида от тук.
Не знам дали кротко и нежно,
дали шумно или без звук.
Ала аз ще си отида от тук.
Дори не мисля, че се страхувам.
Та нали баба ме чака там...
Аз за нея отдавна жадувам.
Честно казано, тя ми липсва.
Понякога даже ми се плаче
Ала зная, че тя не би искала
да ме види за нея разплакана.
Аз съм крехка и четиринайсетгодишна.
Лилава, синя и морска.
И живота си толкова много обичам!
Аз съм тъмнокоса...
© Люляк All rights reserved.
