3 nov 2015, 22:47

Тънка нишка

  Poesía » Otra
362 0 3

В своята тънка нишка Аз ще вплитам,

златна струна излизаща от моята душа.

Недей мисли човече безцелно че се скитам,

онова което търся в мен не ще да разруша.

Нека плюят душата ми ще го поеме,

всичко ще превърне  вярвай ми в любов.

Отново казвам никой нищо няма да ми вземе,

дори в онзи тъмен и застинал ров.

Ще  се скъса вързано дори и здраво,

ще пресъхне знай дори след дъжд.

Всичко днес ни е свещено право,

хляба да ядем горчив дори от ръж.

В.Й. 03.11.2015г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви!
  • И от мен поздрав - допада ми тази категоричност!
  • Тъжно е, но и някак оптимистично, Василе. Защото обещаваш всъщност да следваш душата си и да не се разделяш с нея на никаква цена. Уважавм точно този тип хора. Те са истинските личности. Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...