Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки.
Кървим от болки и непоискани радости,
от малкото искрености-
затворени в очите на мъртвите.
Копаем окопите на отчаянието и чакаме чудото. Чакаме мир, не както светът дава..
Бог е високо.
Рисува картини на дронове, снаряди и ангели...
и 700 убити. Хиляди.
Само едните, а другите?
А живите?
Живите репетират пиеса на Чехов.
Стават и лягат от името на малкия човек.
Предават приятели, търгуват с доверие.
Правят си планове, отчитат стотинки.
Лицемерничат,чакат рождеството на живия Бог. Пеят му ,,хвала" и го убиват в ближния.
Бог е в сърцата ни .....
и отново умира на кръста.
© Сатин Роксан Todos los derechos reservados