28.11.2024 г., 6:08

Търговец на оръжие

528 3 2

Търгуваш с гнева ми -

като с вчерашна бомба.

Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,

стреляме се с поглед.

Лекуваме се с усмивки.

Кървим от болки и непоискани радости,

от малкото искрености-

затворени в очите на мъртвите.

Копаем окопите на отчаянието и чакаме чудото. Чакаме мир, не както светът дава..

Бог е високо.

Рисува картини на дронове, снаряди и ангели...

и 700 убити. Хиляди.

Само едните, а другите?

А живите?

Живите репетират пиеса на Чехов.

Стават и лягат от името на малкия човек.

Предават приятели, търгуват с доверие.

Правят си планове, отчитат стотинки.

Лицемерничат,чакат рождеството на живия Бог. Пеят му ,,хвала" и го убиват в ближния. 

Бог е в сърцата ни .....

и отново умира на кръста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...