25 may 2019, 0:04

Търновград 

  Poesía » Civil
2438 4 5

Търновград, завиждам на реката ти

за вечността на нейната вода.

Сребърна снага извива Янтра,

сред спомени за древни времена.

 

Търновград, завиждам на небето ти,

Спектакъл - звук и светлина.

Цветна приказка, разказваща -

за величие и славни дни.

 

Търновград, завиждам на душата ти –

хора, глъч и суета.

Мъдрост, знание, история -

Царевец, легенди ми шепти.

 

Търновград при тебе се завръщам,

не мога с други град да те сменя.

При теб оставих бащината къща,

със тебе свързвам своята съдба.

 

Търновград, приличам на реката ти –

със вечността на нейната вода.

Като нея вечно си отивам,

И все край тебе, тихо си тека.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Красота и историческа приемственост, роден град, всичко което те заобикаля мълчешком те връща там,към настоящето!Където са корените ти...
    Много ми допада този емоционален заряд,който връзва миналото с настоящето!
  • Благодаря за положителните отзиви. В. Търново наистина е градът, свързан в голяма степен с личната ми съдба.
  • Прекрасен стих за прекрасен град!
  • Когато става въпрос за емоцията, която ни носи, ще си я поделим взаимно. Тя принадлежи на цяла България. Благодаря Ви, че сте прочели.
Propuestas
: ??:??