Търновград
Търновград, завиждам на реката ти
за вечността на нейната вода.
Сребърна снага извива Янтра,
сред спомени за древни времена.
Търновград, завиждам на небето ти,
Спектакъл - звук и светлина.
Цветна приказка, разказваща -
за величие и славни дни.
Търновград, завиждам на душата ти –
хора, глъч и суета.
Мъдрост, знание, история -
Царевец, легенди ми шепти.
Търновград при тебе се завръщам,
не мога с други град да те сменя.
При теб оставих бащината къща,
със тебе свързвам своята съдба.
Търновград, приличам на реката ти –
със вечността на нейната вода.
Като нея вечно си отивам,
И все край тебе, тихо си тека.
© Румяна Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Красота и историческа приемственост, роден град, всичко което те заобикаля мълчешком те връща там,към настоящето!Където са корените ти...
Много ми допада този емоционален заряд,който връзва миналото с настоящето! -
Благодаря за положителните отзиви. В. Търново наистина е градът, свързан в голяма степен с личната ми съдба.
-
Прекрасен стих за прекрасен град!
-
Когато става въпрос за емоцията, която ни носи, ще си я поделим взаимно. Тя принадлежи на цяла България. Благодаря Ви, че сте прочели.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
