Търновград
Търновград, завиждам на реката ти
за вечността на нейната вода.
Сребърна снага извива Янтра,
сред спомени за древни времена.
Търновград, завиждам на небето ти,
Спектакъл - звук и светлина.
Цветна приказка, разказваща -
за величие и славни дни.
Търновград, завиждам на душата ти –
хора, глъч и суета.
Мъдрост, знание, история -
Царевец, легенди ми шепти.
Търновград при тебе се завръщам,
не мога с други град да те сменя.
При теб оставих бащината къща,
със тебе свързвам своята съдба.
Търновград, приличам на реката ти –
със вечността на нейната вода.
Като нея вечно си отивам,
И все край тебе, тихо си тека.
© Румяна Маринова All rights reserved.
