Търпение
Какъв народ сме?
Горди са ни само планините.
Как можем да вървим напред,
Изули гащи до петите.
Каква народна обич?
От завист даже името си собствено петним
И раждат се все повече безмозъчни,
А ние пак навели сме главите и мълчим.
Прикриваме си болката,
Отпуснали глава над чашата,
Не е ли по-добре да се изправиме, отколкото
Все да опяваме - Горко ù на тази държавица, нашата.
Вземете се в ръце, аз умолявам ви,
И събудете се от тоз кошмар
И не щадете никакви управници,
Държавата ни не е тяхна; България е божи дар.
© okinaf Todos los derechos reservados