4.11.2010 г., 21:22

Търпение

865 0 2

Търпение

 

 

Какъв народ сме?

Горди са ни само планините.

Как можем да вървим напред,

Изули гащи до петите.

 

Каква народна обич?

От завист даже името си собствено петним

И раждат се все повече безмозъчни,

А ние пак навели сме главите и мълчим.

 

Прикриваме си болката,

Отпуснали глава над чашата,

Не е ли по-добре да се изправиме, отколкото

Все да опяваме - Горко ù на тази държавица, нашата.

 

Вземете се в ръце, аз умолявам ви,

И събудете се от тоз кошмар

И не щадете никакви управници,

Държавата ни не е тяхна; България е божи дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© okinaf Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...