6 jun 2012, 9:48

Търпение

710 0 0

Всеки трябва да помни, да знае
ще дойде и за него някой ден,
когато друг пред него ще се кае,
в миналото към него бил безличен.
Трябва само лицето си да измие
от маските които всички слагат.
Калта и сълзите си щом изтрие
и човека в него ще е разпознат.
Тогава ще може и да им каже:
Помните ли бях в краката Ви?
Калта по коленете да покаже.
Сега защо ли Ви е ръката ми?
Дали от коня да ме свалите!?  
Защо не искате да се измиете?
Дали ще искате да споделите
калта със други щом изтриете!?
Но няма нужда да се величае.
Не става единствено с пари.
Това трябва всеки да го знае
и с калта може да се твори.

 

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...