20 sept 2011, 13:03

Търсачи на мечти

  Poesía » Otra
1.4K 0 15

Безцелен ден и ведра тишина.

Стоя спокойно в центъра на всичко.

В минутката  – събрана вечността…

А смисълът – във песента на птичка.

 

Планински хлад под нощното небе.

И хиляди звезди – а аз съм сам.

Безкрайното пространство ме зове.

Пристъпвам тихичко. Като във храм.

 

В душата ми се ражда светлина

И влива се в небесното море.

Опитвам се за теб да събера

Частичките от поглед на дете.

 

И всичко продължава – ден след ден.

Дори и да не вярвам на сълзи.

Ти търсиш себе си, аз търся мен.

Призвание – „Търсачи на мечти“…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...