Търсейки смисъла
Връщам се сега, там, на онези булеварди,
които някога сама пресичах,
спомена за тебе вардих, чаках те и те обичах.
Връщам се сега и в уличките малки -
виждам се - пак вървя сама,
виждам даже стъпките си жалки и чувам как
пак твоето име мълвя...
Питам се сега – защо ли беше?
На кому бе нужно всичкото това?
Вечно самотата ми тежеше
и сама си вярвах, че ми е щастлив деня.
Ала не. Денят не бе щастлив, ни месецът
и годината дори... Когато срещаш всеки празник и успех самичък,
повярвай ми, БОЛИ!
Ей за туй се връщам – да издиря смисъла едва, едва...
Обичала съм? - Да. Но това не ме сгряваше, когато
треперих от студ, отново сама...
Просто смисълът не е само в това!
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
много е смислено!разчувства ме и страшно ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
виждам се - пак вървя сама,
виждам даже стъпките си жалки и чувам как
пак твоето име мълвя..."
Дано намериш истинския пламък,който да те топли.
Забрави за запалената кибритена клечка ,от която
болезнени спомени ,канени и неканени, в теб се приютяват.
Красиви стихове ,написани с мъка
Харесах