Търсейки смисъла

7 нояб. 2010 г., 18:57

Поэзия

520 0 2

Връщам се сега, там, на онези булеварди,

които някога сама пресичах,

спомена за тебе вардих, чаках те и те обичах.

Връщам се сега и в уличките малки -

виждам се - пак вървя сама,

виждам даже стъпките си жалки и чувам как

пак твоето име мълвя...

Питам се сега – защо ли беше?

На кому бе нужно всичкото това?

Вечно самотата ми тежеше

и сама си вярвах, че ми е щастлив деня.

Ала не. Денят не бе щастлив, ни месецът

и годината дори... Когато срещаш всеки празник и успех самичък,

повярвай ми, БОЛИ!

Ей за туй се връщам – да издиря смисъла едва, едва...

Обичала съм? - Да. Но това не ме сгряваше, когато

треперих от студ, отново сама...

Просто смисълът не е само в това!

yoananikolova (Йоана Николова)

2010-11-12T10:54:56+02:00

"Връщам се сега и в уличките малки -
виждам се - пак вървя сама,
виждам даже стъпките си жалки и чувам как
пак твоето име мълвя..."

Дано намериш истинския пламък,който да те топли.
Забрави за запалената кибритена клечка ,от която
болезнени спомени ,канени и неканени, в теб се приютяват.
Красиви стихове ,написани с мъка
Харесах
anito160 (Антониа Димитрова)

2010-11-07T21:35:29+02:00

много е смислено!разчувства ме и страшно ми хареса!