ТЪРСЕНЕ

Неутолимо моя синя безбрежност -

нажежена до червено.

Прекрасно мое бяло сияние -

изригнало в зарево.

Сърцето ми забави ход.

Душата ми свири с виелицата.

Устните ми изпръхват от кишата.

Ръцете ми загрубяват от светлината.

Завинаги спря времето.

Суетата изчезна с лястовиците.

Розата повяхна в тинята на самоизмамата.

Пясъкът изтече в ръцете на магьосницата.

Конете се втурнаха в бяг, подушили бодлите.

Светкавиците предизвестиха завръщането на болката.

Безбрежност, нажежено до червено, неустоимо синя - моя.

Сияние, изригнало в зарево прекрасно бяло - мое.

Сънища на кукла на верига,

полетяла над кукувиче гнездо.

Сюреализъм в точката на пресичане.

Безкрайност на наивността.

Илюзия за любов?

Или?

Болка за любов във века на полярния ни лед.