Търсене
ТЪРСЕНЕ
Неутолимо моя синя безбрежност -
нажежена до червено.
Прекрасно мое бяло сияние -
изригнало в зарево.
Сърцето ми забави ход.
Душата ми свири с виелицата.
Устните ми изпръхват от кишата.
Ръцете ми загрубяват от светлината.
Завинаги спря времето.
Суетата изчезна с лястовиците.
Розата повяхна в тинята на самоизмамата.
Пясъкът изтече в ръцете на магьосницата.
Конете се втурнаха в бяг, подушили бодлите.
Светкавиците предизвестиха завръщането на болката.
Безбрежност, нажежено до червено, неустоимо синя - моя.
Сияние, изригнало в зарево прекрасно бяло - мое.
Сънища на кукла на верига,
полетяла над кукувиче гнездо.
Сюреализъм в точката на пресичане.
Безкрайност на наивността.
Илюзия за любов?
Или?
Болка за любов във века на полярния ни лед.
© Лилия Ангелова All rights reserved.
