Търсене
ТЪРСЕНЕ
Неутолимо моя синя безбрежност -
нажежена до червено.
Прекрасно мое бяло сияние -
изригнало в зарево.
Сърцето ми забави ход.
Душата ми свири с виелицата.
Устните ми изпръхват от кишата.
Ръцете ми загрубяват от светлината.
Завинаги спря времето.
Суетата изчезна с лястовиците.
Розата повяхна в тинята на самоизмамата.
Пясъкът изтече в ръцете на магьосницата.
Конете се втурнаха в бяг, подушили бодлите.
Светкавиците предизвестиха завръщането на болката.
Безбрежност, нажежено до червено, неустоимо синя - моя.
Сияние, изригнало в зарево прекрасно бяло - мое.
Сънища на кукла на верига,
полетяла над кукувиче гнездо.
Сюреализъм в точката на пресичане.
Безкрайност на наивността.
Илюзия за любов?
Или?
Болка за любов във века на полярния ни лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Ангелова Всички права запазени
