Прублем изникна - нямам си свикърва.
Пък толкуз надаренъ съм ф устата...
Тува, да няма с кой да ма разтърват,
с кавгъ да събирем и двата свята...
Така, спукойну, хич не й интиресну.
То... дручку си й кусур да ти намерят!
Джангър да дигна сявгяш е уместну,
и с тикви и с айца да ма замерят.
С кумшийти са трижди изпукарах,
ду бой са стигна дажи с двама-трима.
Ни повна колку в болницъта фкарах,
ма къ един (ут клетвите) са ни спумина?...
Сига мълчат и бърже са спутайват -
прибежком припълзяват зад убора.
Ма пуста ми уста хич не затрайва.
Кълва ги утдалече. К`во да стора?
Защо, мър` Божке, тъйка ма наказа?
Със никуй ут утдавна ни гувора.
Намразихми са, апък ни ми мяза
кат` кучи да пулайвам зад стубора!
Пукопвам - ред думати, ред марули.
Кат` шемитна уфцъ вър`ъ и блея.
Ут немущ дъфча старити цър`ули.
Таквази кротка - ша са разболея!
Свикърва липсва. Туй ми йе прублема.
Във къщи да ми й, нийде да не бяга.
Ма търса я кат` мен - с уста голема
и често-често шапката да я пристяга.
Работна - може, да е придирчива,
деца да гледа, да плете и шие.
Суетна, да са мисли за красива,
да пости, да не пуши и не пие.
На сичко да йе много държелива.
На бой, кютек, джангър, кавга и свада.
Да ма пуддържа ф форма инатлива.
Пък аз ша съм снахата й - награда!
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
Направо не ми се тръгва-толкова е хубаво при теб...