20 nov 2016, 17:03

Търся...

  Poesía » Otra
683 0 2

Търся място без обхват на сърцето,
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
когато всеки любим си отива.

 

Да не усещам как боли тишината,
празното да спре от очите да пие,
светлината да не се загръща със мрак,
устните ми от липса да не изстиват.

 

Търся място, лишено от спомени – 
някъде близо до брега на забравата.
Да изчезне всичко, освен онзи корен,
от който отново с любов да израсна.

 

19.11.2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Жанет за топлият прием! Надявам се стиховете ми да бъдат добра компания.
  • Добре дошла, Надежда!
    Пишеш хубаво Ще се радвам да те чета и тук
    Хареса ми това търсене.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...