Търся място без обхват на сърцето,
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
когато всеки любим си отива.
Да не усещам как боли тишината,
празното да спре от очите да пие,
светлината да не се загръща със мрак,
устните ми от липса да не изстиват.
Търся място, лишено от спомени –
някъде близо до брега на забравата.
Да изчезне всичко, освен онзи корен,
от който отново с любов да израсна.
19.11.2016
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
