Всички пътища към теб ще извървя!
Ще се лутам в тъмното, ще падам, ще се спъвам
и вътрешно дълбоко ще горя
и от мъка душата ще прегъвам.
Ще вървя към теб, ще те откривам
все в нови пътища и нови светове.
Намеря ли те, глътка ще отпивам
от тебе - моят мъж с голямото сърце!
Ще търся пак теб, само теб!
Ще се оглеждам в пътя си детайлно
и ще те търся в студ, тъма и пек
и чувствата си ще опазя в тайна...
Така си мисля всеки път,
но все тъй бързо се отказвам -
не видя ли те по трасето,
не ще те видя никъде - си казвам.
И вечно търся те, но все не те откривам -
уж доближавам се, а по-далеч си ти!
В далечината гледам и се взирам,
но няма те - само силуетът ти.
Докога към тебе ще вървя?
Ще вървя, но без да те достигам...
Спри на място, подай ми ти ръка!
Не бягай тъй от мен, не си отивай!
© Симона Неделчева Todos los derechos reservados