Търся те
По пясъка търся следите ти,
със слепи от болка очи.
Бризът погалва косите ми
и шепне неспирно: "Търси!"
Бавно вървя и си мисля,
сгушила шепа мечти,
дали извървял си го вече
пътя на болката ти?
Крача, главата си вдигам
и чувствам, че някъде там,
съдбите ни щом се настигнат,
ще лумне любовният плам.
Защото обичам те силно,
защото си моя съдба,
така ще е, докато дишам.
Ще бъде дори след това!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados