По пясъка търся следите ти,
със слепи от болка очи.
Бризът погалва косите ми
и шепне неспирно: "Търси!"
Бавно вървя и си мисля,
сгушила шепа мечти,
дали извървял си го вече
пътя на болката ти?
Крача, главата си вдигам
и чувствам, че някъде там,
съдбите ни щом се настигнат,
ще лумне любовният плам.
Защото обичам те силно,
защото си моя съдба,
така ще е, докато дишам.
Ще бъде дори след това!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
