По пясъка търся следите ти,
със слепи от болка очи.
Бризът погалва косите ми
и шепне неспирно: "Търси!"
Бавно вървя и си мисля,
сгушила шепа мечти,
дали извървял си го вече
пътя на болката ти?
Крача, главата си вдигам
и чувствам, че някъде там,
съдбите ни щом се настигнат,
ще лумне любовният плам.
Защото обичам те силно,
защото си моя съдба,
така ще е, докато дишам.
Ще бъде дори след това!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
