Търся те
По пясъка търся следите ти,
със слепи от болка очи.
Бризът погалва косите ми
и шепне неспирно: "Търси!"
Бавно вървя и си мисля,
сгушила шепа мечти,
дали извървял си го вече
пътя на болката ти?
Крача, главата си вдигам
и чувствам, че някъде там,
съдбите ни щом се настигнат,
ще лумне любовният плам.
Защото обичам те силно,
защото си моя съдба,
така ще е, докато дишам.
Ще бъде дори след това!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
