vega666 (Младен Мисана)
1672 14305
30 ago 2017, 19:43

Търся теб 

  Poesía
983 14 16

Светът е виелица.
Всеки търси
да срещне любов.
Вейка огънче
в ледена зима.
Белотата ме плаши
до смърт.
Припознавам се в тези
отвън.
Търся тебе -
безсмъртна любима.
Имам смътен портрет,
вехта снимка
от бъдеще скришно.
Просто спри се за миг -
аз съм гара Поет.
Помълчи!
Всяка дума
излишна е.
И не искай семейство,
деца.
И не искай планове
пищни.
В този космос студен
имаш огъня (мен),
приеми,
че съм твоята истина.
Ще ти стигна ли сам -
прокълнат от света
с раница
тромаво минало...?
Кой съм днес?
Откъде съм дошъл?
Накъде аз вървя?
Просто дай ми
последна амнистия.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса, написаното! Поздравления, Младене! Има над какво да се замислим, да поразсъждаваме и да си вземе нужната поука.
  • "И не искай семейство,
    деца.
    И не искай планове
    пищни.
    В този космос студен
    имаш огъня (мен),
    приеми,
    че съм твоята истина.
    Ще ти стигна ли сам -
    прокълнат от света
    с раница
    тромаво минало...?" Без думи, а може би с цифри...по безкрайност умножени числа.
  • "С раница тромаво минало..." накъде вървя...Много ми харесва цялото признание! Истинско е!
  • Много топло и истинско признание.Това искрената любов .Браво Младен
  • Толкова топло, красиво и обично поетично откровение... мисана, влезе в сърцето ми...
  • Младене, приятелю, красива и замисляща продължава да бъде поезията ти! Амнистията се дава след Амнезията (винаги я получаваме като "последна вечеря) - после Амнистия - освободени, но не помним от какво.
    Топъл поздрав, Мисана!
  • С Влади и Веси!
  • Толкова е хубаво!!! Не знам вече колко пъти го препрочитам... И съм напълно съгласна с Влади. Обожавам любовните ти стихове!
  • Прекрасно откровение..., - Как да не се възхитиш, докосва и най-съкровените кътчета на душата..., изпълнено с много обич и нежност..., но дали съществува любовта...
  • Благодаря ви колеги по перо и приятели, че не ме забравяте. Вашето внимание под формата на ценни коментари, оценяване, или поставяне в Любими, е стимул за мен - да продължавам да работя над усъвършенстването на текстовете си. Тъй като коментарите ми са силно лемитирани като брой - само 5 на ден, ползвам случая да благодаря на всички, които са ме подкрепили за текстовете ми, публикувани в сайта напоследък - проза, есета, стихове. По изтъкнатото по-горе съображение, нямам винаги техническата възможност да бъда коректен, като благодаря своевременно по конкретния текст. Надявам се, че ще ме разберете и няма да се почувствате засегнати.

    Желая ви творческо вдъхновение, здраве и силно перо! M&M
  • Силен стих!
  • Де да можех да изразя какво точно усетих, но твоята любовна лирика не може да се опише, тя се изживява! Отново благодаря, Младене!
  • "...Просто дай ми последна амнистия". Страхотно стихотворение- на един дъх излято!
    Поздравления!
  • С Иржи, много хубав стих!
  • Адмирации за стиха ти , Младене!Докосваш!
  • Младен, прекрасно е!... Толкова естествено, истинско...И тези сакрални въпроси на финала... Мисля, че ще получиш амнистия!... В любими. Поздрави!
Propuestas
: ??:??