Търся теб
Светът е виелица.
Всеки търси
да срещне любов.
Вейка огънче
в ледена зима.
Белотата ме плаши
до смърт.
Припознавам се в тези
отвън.
Търся тебе -
безсмъртна любима.
Имам смътен портрет,
вехта снимка
от бъдеще скришно.
Просто спри се за миг -
аз съм гара Поет.
Помълчи!
Всяка дума
излишна е.
И не искай семейство,
деца.
И не искай планове
пищни.
В този космос студен
имаш огъня (мен),
приеми,
че съм твоята истина.
Ще ти стигна ли сам -
прокълнат от света
с раница
тромаво минало...?
Кой съм днес?
Откъде съм дошъл?
Накъде аз вървя?
Просто дай ми
последна амнистия.
© Младен Мисана All rights reserved.
