Искам вкъщи да се прибера,
уморена от живота и деня,
усмивка топла да ме сгрее,
да не съм сама.
Ръце едни да ме погалят,
и нежно сгушил се в моята коса,
устни да прошепнат
"как хубаво е да си у дома".
Искам омърсена, прашна, грешна,
да прекрачвам прага на дома - той да ме приема,
като единствена своя на света.
Искам да мога вкъщи да се прибера,
дом да бъде, не килия и не сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
