Искам вкъщи да се прибера,
уморена от живота и деня,
усмивка топла да ме сгрее,
да не съм сама.
Ръце едни да ме погалят,
и нежно сгушил се в моята коса,
устни да прошепнат
"как хубаво е да си у дома".
Искам омърсена, прашна, грешна,
да прекрачвам прага на дома - той да ме приема,
като единствена своя на света.
Искам да мога вкъщи да се прибера,
дом да бъде, не килия и не сама.
© Нана All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
