Искам вкъщи да се прибера,
уморена от живота и деня,
усмивка топла да ме сгрее,
да не съм сама.
Ръце едни да ме погалят,
и нежно сгушил се в моята коса,
устни да прошепнат
"как хубаво е да си у дома".
Искам омърсена, прашна, грешна,
да прекрачвам прага на дома - той да ме приема,
като единствена своя на света.
Искам да мога вкъщи да се прибера,
дом да бъде, не килия и не сама.
© Нана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
