14.02.2010 г., 22:21

У дома

991 0 3

Искам вкъщи да се прибера,

уморена от живота и деня, 

усмивка топла да ме сгрее,

да не съм сама.

Ръце едни да ме погалят,

и нежно сгушил се в моята коса,

устни да прошепнат 

"как хубаво е да си у дома".

Искам омърсена, прашна, грешна,

да прекрачвам прага на дома - той да ме приема, 

като единствена своя на света.

Искам да мога вкъщи да се прибера,

дом да бъде, не килия и не сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...