14.02.2010 г., 22:21

У дома

992 0 3

Искам вкъщи да се прибера,

уморена от живота и деня, 

усмивка топла да ме сгрее,

да не съм сама.

Ръце едни да ме погалят,

и нежно сгушил се в моята коса,

устни да прошепнат 

"как хубаво е да си у дома".

Искам омърсена, прашна, грешна,

да прекрачвам прага на дома - той да ме приема, 

като единствена своя на света.

Искам да мога вкъщи да се прибера,

дом да бъде, не килия и не сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...